автор: ringo

Отдавна музата ми - взела-дала,
натрупала е пенсионен стаж
и май сега на отдих се отдала
на някой екзотичен супер-плаж.

Плацика се, невярната, в водата,
че аз се давя, хич не й е зор!
Прегръща вечер с питие в ръката
пореден стихоплетец-ухажор...

И по клише - в хавайски тихи нощи!...
Небето пък - обсипано с звезди!...
Че не заспивам на тавана още -
на нея, грешната, не й вреди!...

На милата си стихче как да спретна?...
Въртя го, суча го - голям е зор!...
И идва ми от капандура да се метна,
а камо ли да понеса позор!...

Намествам трудно думите проклети,
подскачат римите съвсем без ред -
заразна болест по пишман поети!...
Ай сиктир!... Аз ли съм сега наред?!...