автор: magiq02

Не се сбилижих с най-бялата ти болка,
а страховете ти така и не разбрах.
Животът е препускаща.... двуколка,
а аз сама....за любовта признах.

Не се разтворих в черните ти мисли.
В най-тъжният ти огън не изплях..
На пръсти се повдигах и с душата
най-светлите звезди за теб набрах.
И не усетих като се уплаши.
Във този миг, като делфин
съм следвала нуждаещ се удавник,
а ти си имал нужда от ръка.
Сега е късно....
Вече се удавих.
По-точно в себе си се влях.
Сближих се с болката,
Разтворих се във черно...
Не бях делфин,
и птица май не бях...
Сега съм аз,
а пък за теб е късно