автор: zinka

.... на М.К.

Днес ми се пишат стихове
ласкави, нежни, добри,
сякаш че с тебе навлизаме
в брезови светли гори.

Сякаш под пръстите вятърни
брезови лири звънят –
песен за двама ни пратена
с брезово-слънчева плът.

Чупят се брезови клончета
пукат под нас – камертон...
В екот от минали кончета,
крие се верния тон.

Брезови малки шишарчици
ръсят божествен прашец.
Не устоявам на чара ти –
сплитам ти брезов венец.

Ти ме прегръщаш: –Наистина,
няма тук, мила, брези.
Тази разходка измислена
в стих и за мен запази.