автор: Albatros

Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири.

Търкалям се в печалните поля –
валмо от нерви, трън, бодил и върше,
а тоя дъжд направо се оля! –
и няма намерение да свърши.

Отнейде, ако Господ се яви,
ще му подам пунгията с тютюна.
Ще го целуна в мокрите треви,
че да не си отиде нецелунат.

Изгниха царевичните реси.
Из нивите ми само вятър шета.
А моят ден на косъм все виси –
и си плета от римите въжета!

Ще се катеря до последен дъх,
додето с дъждовете не изчезнем.
Пред ужаса – да пукна като плъх,
е щастието – да летя над бездни.