автор: libra

Знаеш ли има ключови думи, най обикновени думи, нищо не значещи в контекста на изречението, докато говориш или четеш, но отварящи цели вселени светове у някой, понякога уютни светове, понякога страшни.
„Моето място" една кафява пръскана с бежево плочка до парното в кухнята в левия ъгъл, сядам на нея, свивам краката си и ги обхващам с ръце, така си седя когато не искам да виждам никой и не искам никой да ме вижда и сега като го пиша се сещам за Пилето, ама Пилето беше преживял Виетнам, а аз какво толкова съм преживяла, а? В началото в къщи се стряскаха когато ме виждаха седнала на плочките, после свикнаха и го взеха да го приемат за обичайно.Нещо като моята нова странност.
Кухнята ми е хубава, без нищо излишно в нея.Срещу мен е мивката.
Когато бях неотлъчно с изключение няколкото часа сън и в продължение на две седмици с баща ми в интензивното отделение на неврохирургията на ИСУЛ, един следобед докараха жена.Жената беше на видима възраст около петдесет и няколко години едра с тънки крака и корем който стърчеше над нещото което с което беше завита и което трябваше да бъде болничен чаршаф.Когато привечер дойде в съзнание и лекуващия лекар я попита, кое е последното което си спомня, тя каза, а аз никога не забравих думите и, та тя каза.."...стоях до мивката...".Потресох се.Тя изглеждаше като да беше стояла цял живот там, представих си един цял живот до мивката..и после един случаен ден падаш и умираш.Не зная какво стана с жената, баща ми почина една сутрин призори в един януарски ден и това сложи край на престоя ми там, а тя ако е прескочила трапа и е оживяла сигурно пак е до мивката.
Странно нещо сме това хората, живеем по инерция докато нещо ни извади от унеса и тогава се вкопчваме в мига защото може и да е последния.После идва мисълта, че вкопчени, невкопчени все някога онзи последния ще дойде и се опитваме да наваксваме с колкото се може повече мигове, а един ден се уморяваме и сядаме на някоя плочка за глътка въздух осъзнали, че нищо на този свят не може да ни спаси от края и че всичко е без значение и какво ни остава тогава, нищо.
Зиморничава съм, студено ми е.За това си избрах тази плочка до парното, а и от там добре се вижда мивката, но е срещу мен, това ми носи някакво успокоение все пак.
За сега.