автор: Lombardi

Зиги лъскаше чашите на бара и обсъждаше с домашните мухи дали да поръча още вино когато врата мощно се отвори и Жожо нахълта с цялото си величие. От очите му струяха огън и жупел или поне така си го представяше докато костеливият му пръст обвинително бе насочен към грешника барман. Зиги изгледа безразлично ококореният пастор но пък всеки клиент е клиент.
- Здрасти , нещо за пиене ?
Жожо загуби изведнъж самообладание. Очакваше оправдания, изповед и искане на прошка за греховете , която бе решил да не дава преди да изтезава грешника. Отношение на бармана го изуми и Жожо реши да опита друг подход.
- Не пия алкохол , а дори и да пиех сега е обедно време
- Е, все някъде по света минава 6 вечерта – философски погледна на нещата Зиги
- Какво е това ? – полюбопитства Жожо и посочи към бутилката с черен етикет.
- Стига си мрънкал и пий
Жожо заби нос в чашата и удари една яка глътка. Миришеше приятно на току-що окосена трева с лек аромат на преминалите през нея стадо крави което му напомни за детството.
- Не е лошо – усмихна се доволен Жожо
- Изчакай минута и ще се качиш на полюлея – поклати глава Зиги базирайки се на голямата си практика с начинаещи пияници тръгнали по приятният но трънлив път на алкохолизма. Жожо се ухили невярващо когато в главата му избухна ядрена бомба а духа му се отдели от тялото и пое нещата в свой ръце. Зиги наблюдаваше с разбиране преобразуването на пастор Жан когато последният се строполи на масата.
- Пини си още – злобно се ухили Зиги. Жожо отпи и набута още една Хирошима в главата си. Изведнъж пожара в главата му утихна и веселият Буда изля цялата любов на света в бледото подобия на пастор Жан.
- Ей пич ,налей по още едно - намигна закачливо на бармана добре наквасеният пастор и го погали по бузката – Много съм готин, нали ?
- Готин си като обувките на баба ми – живота нямаше с какво да изненада Зиги,
- Супер, къде е дъртата ? – озърна се наоколо Жожо
- Замина си преди много години
- Къде замина ? – полюбопитства Жожо
- Там за където всички сме се запътили – на Зиги все да му писва от любвеобилният пастор. Жожо от своя страна потъна в дълбок размисъл. Започваше да изпитва някакви чувства към бабата на Зиги с готините обувки.
- Значи е в някоя кръчма и се налива като за световно , ако някога изтрезнее достатъчно ще се върне – обобщи резултата от дълбоката си мисловна дейност Жожо и цапна още една глътка. Бабата на бармана вече му липсваше и пастора изви насълзени очи към Зиги.
– Въпроса е какво си направил на бедната жена че да предпочете друга кръчма ? Ако не беше такъв гад, сега щеше да седи тука и да си къркаме заедно – почти се разплака от мъка Жожо – липсва ми дъртата чанта.
Зиги не можеше да реши дали инквизиторската версия на пастора му харесва повече или лигавият бъдещ любовник на отдавна починалата му баба.
- Баба просто почна на 98 години , от старост
- Да бе – намигна отново Жожо на бармана
- Наистина почна
- Мечтай си – захили се ехидно Жожо
Колкото повече Зиги се стараеше да убеди пастора че баба му е починала , толкова повече последният бе убеден че се крие някъде наблизо и само чака удобен момент да излезе на сцената с едно голямо „ Куку , върнах се „ . Бармана бе на път да развее белият флаг когато компания рибари и анонимни ветерани от войната нахлу в „Дебелата Грета „ с ревове за питиета и други благинки . Жожо гледаше с умиление озверите за алкохол човешки създания и лека усмивка се плъзна по лицето му. Като малък бе мечтал да бъде хипи версията на Исус и даже си бе пуснал дълга коса и с флумастер бе изрисувал изискани точки по дланите и крака си , но помнеше добре и не толкова изисканите места по който бе творил . Жожо се изправи и бавно и тържествено се приближи към масата на лочещите алкохол. Сред настъпилата гробна тишина, пастора подкани рибаря с розовите панталони да се изправи и положи нежно ръце на рамената му.
- Обичам те – промълви Жожо разнежен от спомените
Рибаря загуби ума и дума и не реагира дори когато пастора го бутна обратно на стола.
- Обичам те – беше ред на Шефа на анонимните ветерани от войната .
Жожо заобича всички присъстващи един по един освен Зиги. Не можеше да му прости за бабата с готините обувки. След което, любвеобилната версия на пастор Жан се отправи към врата за да заобича околният свят и всичките човешки и животински твари като не пропусна да забере от бара бутилката с черният етикет.