Онзи топъл септември,
отмалял от обичане...
се промъква в съня
и размества се времето.
Молекули любов
се прокрадват неканени,
по заспали артерии
целят право сърцето...
И се свива горкото,
и боли ли, боли!
Тази нощна аритмия
е опасна и рискова,
но съм жива, за Бога,
оцелявам напук!
Онзи топъл септември,
не е този, за жалост!
Заблудени глухарчета
есента е подгонила.