автор: Marta

Убягват ми през лятото представите
за всяко носталгично съществуване.
Отблясък, цветен шум…Така е хубаво!
Покрай морето хората са други
и искам да участвам във живота им.
Да пускам със рибари сутрин лодките,
да кърпя мрежите с тирета и лъчи,
да имам всяка залезна разходка,
и да посмея слънце – само по алеите,
крайморските, смехът така звучи.

През лятото накъсвам си представите
на шарени парцали от които
ушивам си калъфки за възглавници,
и тъпча ги със облаци по залез,
звънтеж от смях и плисък на вълни,
листенца рози, юлска лавандула,
пера от чайки, летни мълнии
и тръпната недосъбуденост,
която да ме върже здраво
през зимата за лято.

Внезапна есен. Празни петолиния.
Ятата лястовици са отнесли лятото.
Днес съчинявам зима, иде зима
и носи в пазвите си сняг и вятър