автор: mariq-desislava

Драскотините по водата са видими -
белег, че ни е имало на този бряг,
с наивност розмаринова
и толкова вярна светлина,
които изтриха пиршествата на разума
и пищната прелъстителност на щастието.

Весло ми беше,
далекоглед
и хоризонт,
изискано мълчание,
громящо бентове от вечности
дълбоко в мен.

Не позволявай да изплувам.
Никога.
Не остана нищо за възкръсване.
Вените на палубата ми отдавна са прерязани.