автор: somebody

Изпратих Старата година.
Как мъчно ми е, че замина.
Такава хубава старица,
отгледала дванадесет дечица.

Поканих я при мен в нощта,
седяхме тихо и мълчахме.
Погалих бялата коса,
добре със нея поживяхме.

Поднесох хляб и сипах вино.
Целунах старческа ръка.
Усетих много топлина,
прегърна ме като любима.

Часът за сбогом наближава,
изправя се със вдигната глава.
Сълза проронва, продължава,
премята шала си едва.

Отварям и вратата бавно,
не дишам, гледам я-жена.
Достойна, горда, без да съжалява,
поглежда ме, усмихва се и заминава.