автор: Albatros

... до пролетта са два сезона, два! –
и, щом замръзне селската рекичка,
ще цепим с дядо в дворчето дърва
и ще ги мъкнем с кривата количка,
в постланата с рогозки одая
ще ги редим под печката със баба,
ще втасва пак тестото без мая
и пак ще се прекръстя върху хляба,
с дъха на джоджен, чубрика и ким,
от огъня – додето къкри боба,
над къщицата ще се вие дим
от ранна утрин чак до късна доба,
и друмник ли ни спре – немил-недраг,
ще пийне с дядо винце от котлето,
връз мене Шаро – лавне ли по мрак,
ще го прегърна, кучето проклето! –
и с дюли две от вехтия комод
ще тръгна пак по своите пътеки.

И ще се моля – Българският род
да бъде – нине, присно и вовеки!