... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви,
бавен хлад откъм реката в нивиците се поде,
и мъглата взе да мята сутрин скъсано перде,
даже селският пъдарин в хоремага се пропи,
спряха скитащи чергари татък крайните липи,
попът, даскалът и кметът се събраха на белот
и до следващия петък пиха водка със компот,
Мунчо слезе от баира насред село – кротък пич,
на мегдана с каса бира седнахме на теферич,
колко лято е? – две шепи, вятър ли ми го отвя? –
вихрулица топла пепел низ печалните нивя.