Ситен сняг сипе небето,
сивее болярския град,
чакам те във кафенето,
зъзна от зимния хлад.
Янтра бавно водите си влачи,
вие кръшна снага през града,
суетят се край нас минувачи,
ти ме водиш - до тебе вървя.
Страшно бързо летят часовете,
неусетно преваля деня,
ти закупи за другата цвете,
не усети ти мойта тъга.