автор: Albatros

... подир есенните птици в небесата без предел,
облаци – стада овчици – Бог на паша е повел,
слънцето пълзи на заник – и ще падне подир миг,
в огнените му хармани хълтам – смях, сълза и вик,
висне лятото на връвка в стихналата мърчина –

тънка лодка – еднодръвка, тегли старата луна,
знам какво ще е оттатък – и, проводил сто луни,
векове ще спя на лакът в безпределни тишини,
тъй далечен, сам и ничий, в римите – смирен монах,
все така ще ви обичам в светъл стих, сълза и смях.