автор: YOTOVAVA

На селския идиот дойде редът
да бъде опростен и прикаден.
Жените го приготвиха за път,
облякоха му ризица от лен.

Косите му разресаха – и на̀!
къдриците му мълком засияха,
тъй сякаш че струеше светлина
през шиндите на схлупената стряха.

Изглеждаше досущ като заспал
под белия саван, отрупан с китки,
ръцете му почистиха от кал
и за душата раздробиха питка.

За миг поспря и месецът двурог –
незнаен бе дошъл и си отиде
беседващият често нощем с Бог
през спуканите звездни керемиди.

След девет дни в селцето засуши –
изпръхнаха нивя, бахчи, бостани.
Всевишният извърна ли очи
и не намери смисъл – да остане?

А селяните цъкаха от жал
и щураха се, тъй и не разбрали,
че някой горе беше си прибрал
най-свидния и непорочен ангел.