автор: ringo

Изписаха ме уж като "редовен" -
демек и сиреч - оздравял съм вече...
Но погледът ми днеска е бунтовен,
във вените ми гневна кръв потече...

Написа докторът във документа:
"Походка и движения - щадящи".
Замисли се и драсна на момента:
"С голяма трудност си обува гащи."

С разбиране отвори ми вратата,
дори през очилата ми намигна:
"И по-внимателно, нали, с жената!
Ако не искаш друго да те стигне!..."

Разстроен, мрачен, тръгнах си за вкъщи.
Да бързам искам, ала не, не мога!
А моята ме среща и се мръщи.
В душата ми промъкна се тревога:

Че то, щом мъж нефелен е в кревата
и трябва с помощ да обува гащи,
то занапред е много зле хавата!
И остра болка мигом ме задращи.

Ядосах се и рекох на жената:
"От туй по-лошо - кво да ме постигне?
Не се мотай, а подготви кревата!
Ще мра, но за последно да изригна!

Сефте не хващам бика за рогата -
туй що е писано, ще ми се случи!...
Бастуна дръж и заключи вратата!
Запри и котката да не мяучи!..."