автор: admiral

     Летните жеги си имат и предимства. Освен, че бирата по се услажда, човек може да се нагледа и на крака. Женски, естествено.
     Тези грееха на показ в цялата си прелестна дължина. Стояха си на спирката, прибрани един до друг и ритмично повдигаха и спускаха едно добре оформено дупенце в изрязани до минимум дънки, които му придаваха изключително търговски вид. Бегъл поглед нагоре ме осведоми за източника на упражнението – отстрани на кестенявата грива стърчаха крайчета на слушалки.
     Находката си заслужаваше по-подробна инспекция. Тръгнах по заобиколен маршрут между чакащите на спирката, за да хвърля контролен поглед на фасадата. Така, де, малко ли изотзадни красавици погледнати в анфас те караха да се разбягаш едновременно в няколко посоки...
     Трамваят ме изпревари, изскочи иззад ъгъла и се закова на спирката. Изчаках множеството, качих се последен и я потърсих с поглед. Беше седнала и леко кимаше в такт с това, което пускаха слушалките. Държеше някакви записки в ръка, студентка навярно. Чипо, симпатично носле, леко капризни устни. Тънки, нервни пръсти без километричен маникюр... задоволително! В комбинация с краката си беше радваща окото картинка.
     Пръстите й разтвориха записките, но нещо не й беше до четене, погледът шареше наоколо и накрая се спря върху мене. Гледай, маце, има какво да гледаш. Нашият набор държи фронта, нищо, че сме свършили училище преди вашите там плейъри, интернети и айфони. Да, това не ти е сегашната масова продукция пишлемета, аз съм все още уникат на твореца, както се казва.
     Тя ми се усмихна приветливо, изправи се и направи крачка към мене. Ок, само не ми се хвърляй на врата. Нищо против младежки пориви, ама засега ми стига телефонния ти номер, да не правим шоу тука...
     Девойката приближи още крачка: Моля, седнете, изгука алтово тя.
     Какво!? Моля, да седне ще викаш на дядо си, разбра ли, пикло такава! Ама поколение се навъди, не ти е работа!