Ще прави Жана одаята,
боя ще слага на стената.
Май нещо много се улиса
и работата замириса.
Размахва здраво баданарката,
но някак си не става шарката.
Реши да почне с нова четка.
Батална не, а лунна гледка!
Пейзажът я почти разплака,
а работата нея чака!
Запретна Жанката ръкави,
в ракия мъката удави,
замаца смело по ъглите-
те се изгладиха, горките!
Пред ней земята се разтвори!
Поне разбра какво да стори!
Изми си Жанчето ръчичките,
със рев си даде тя паричките
на майстор да и боядиса
и най-накрай се куртулиса!
Така е,Жано,ти ракия
сипи си, сложи и туршия!
Каквато и да си фурия
от теб не става бояджия!