До небесата се издигат призрачни кълба
и като в примка впрягат умовете ни
и дим и пушек в гъстата мъгла
не биха различили цветовете си.
Като мехурчета в пространството изчезват
невидимите нишки от кълбата
те губят се в очите ни безбрежни
и в глухото свистене на реката.
И ние пак сме слаби, безучастни
наивно лъжем себе си, а знаем
че тези нишки няма да разпръснат
това което тайничко желаем.