Ей, що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Животът-хубав, но и лош,
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури.
Житейски блъскаха ме бури.
За жените да приказвам?
Глава да ме боли...Отказвам !
Да, мачкал ме е мен животът!
Но...SORRY... не съм идиотът!
Винаги съм бил наперен
и на идеите си верен.
А сега, когато вече
началото от мен далеч е,
краят бързо ме настига,
няма как да кажа:,,Стига!"
Аз все пак държа асото...
Може би, а и защото
бил съм в своята стихия,
с Бог амброзия ще пия!