автор: Lombardi

Хер Амадеус Фриценщаин, барон и земевладелец беснееше из трапезарията вече половин час в очакване на традиционният си обяд.
Беще започнал от нервно тропане по масата , преминал през задължителното хвърляне на посуда по персонала и сега бълваше древни австо- унгарки проклятия който и дори верният иконом не можеше да преведе. Хера беше гладен като стадо кучета на вегетарианска диета и не издържаше повече. Верният иконом слушаше безразлично дребният разгневен Хер тъй като не одобряваше изгонването на Мосю Люклер.
- Напомням , че Вие изхвърлите топ шеф готвач като мръсно коте Хер
- Господи ,Паркър
- Той беше отличен готвач – завъртя ножа в раната иконома
- Не се дръж като задник.
- Позволете да ви припомня свинско конфи с вурстер , беше невероятно вкусно ,Хер Амадеус – забучи по дълбоко ножа Паркър
Хера измуча нещо на родният си език и вдигна ръце към небето. Болката и страданието на барона не можа да разтопи леденото сърце на иконома .
- Мога ли да предложа да отида до местната месарница за да проверя дали нещо не е останало от сутринта, стига да не е много развалено, Хер ? На връщане ще проверя за някой буркан с втасало зеле в бакалията . Дотогава , бих насочил вниманието ви към тези интегрални пръчици, намират ги за много полезни Хер Фриценщаин – недочакал отговора на барона и земевладелеца, Паркър надменно се оттегли.
Буреподобният барон се нахвърли върху малките интегрални неща , унищожи ги за секунди но стомаха му продължаваше да реве за вурст и зеле. Реши че едно малко четиво ще го разсее. Нахлу в библиотеката и грабна отворена му на бюрото книга , подредена от прилежният иконом до чашата с шнапс. След около минута успя да фокусира.
- Проклет да си Паркър – изкрещя барона и изхвърли „ Най вкусното от световната кухня „ през прозореца.
В този тежък за барона момент звънеца на входната врата се задейства и подсказа на изгладнелият барон че света не е свършил. Иконома бе отишъл на лов за храна а останалият персонал се бе заключил в килера, така че Хера отвори вратата и се втренчи в бедната жена от банката, която с кинтата и половина явно си бе купила сандвич с вурст, защото още бе облечена с дрехи от вчера.
Офелия от своя страна след първият си неуспех се бе прегрупирала и преосмислила стратегията. Първа приятелка на Госпожа Би , банкерката знаеше всичко за изгонването на Мосю Люклер и хранителните навици на бурето пред нея.
- Каква прекрасна ден Хер Амадеус , нали ?
Хера беше толкова гладен че дори и камъни да падаха от небето, не би му направило впечатление. Тъкмо да бие шута на оскъдно облечената си гостенка , когато силно изгладнелите му инстинкти надушиха нежният, елегантен аромат на кисело зеле. Барона изви уши назад като хрътка и премина направо на въпроса
- Жено, кисело зеле ли надушвам ?
Офелия бутна под носът на барона една кошница.
- А това ли? Малко напазарувах , зеле , вурст и някой друг виенски шницел . Нищо специално.
Хер Амадеус посегна да изтръгне кошницата, когато банкерката я скри зад гърба си .
- Сега ще ме поканиш вътре, ще седнем и ще вечеряме като цивилизовани хора.
На Хера последната му грижа бе за цивилизацията , грабна Офелия под ръка и за галопира към трапезарията крещейки заповеди към обслужващият персона. След секунда тръшна банкерката на стола и протегна ръце към кошницата.
- А не. Обяда трябва да бъде сервирана , ти си барон и земевладелец , скъпи. Трябва да имаш обноски.
Хера изгрухтя нещо от рода на „майната им на обноските и цивилизацията“ а това „скъпи“ изобщо не го развълнува. Полетя към стаята на персонала с тояга в ръка и след миг на масата се появиха чинии, чаши и всичко необходимо за една изискана вечеря с обноски. Барона разкъсваше вурстерите и киселото зеле като побеснял глиган под нежният майчински поглед на Офелия. След минути прекарани в грухтене и тракане на зъби, дребният земевладелец доволно се облегна назад и впери проницателен поглед в гостенката си или по точно в гледката пред него. Офелия бе заела 8 позиция от ръководството , препоръчана по време на обяд. Това трябваше да вкара най накрая барона във 1 фаза , оная с оглупяването и т.н. Между двамата играчи прехвърчаха искри.
- Коя си ти жено и какво правиш в къщата ми ? – деликатно опипа почвата Хера.
Банкерката ловко изцъкли очи и надяна половин каратовата си усмивка точно според наръчника.
- Офелия, собственичка на „Парите на другите ИНС“ , дойдох да се извиня за вчера и да ви върна кинтата и половина която моята банка ви дължи.
Разбира се барона не бе вчерашен.
- Нека парите говорят – скръсти ръце недоверчиво Хера
Офелия стана, приближи до Хера и перфектно изпълни упражнението от раздела „ Нека космите му да настръхнат“ . Размърда дебеличките си краченца , нежно изкара парите от оскъдното си деколте и докато ги слагаше на масата докосна ръката на буре подобният .
На Хер Амадеус Фриценщаин космите му настръхнаха .
- Аз…, ъ…, не очаквах… - запъти се барона към първа фаза.
- Ще съм до теб , скъпи
Леко изкашляне спаси запътилият се към гибел земевладелец.
- Извинете Госпожо, аз съм иконома Паркър .