автор: Marta

Както аз към морето съм тичала -
точно тук, някога в детството -
тъй морето сега е изтичало
и се смее насреща ми...

Mорето си играе -
забавлява се.
Реди си мидички и камъчета обли,
направило мозайка ми се хвали
като дете,
което съм оставила
във някаква космична забавачка
и съм забравила да си го взема...

Шест-седем месеца със свито гърло
сама не знам
как въздух съм поемала,
далече от детето си -
морето,
което пак оставям
как кънти
и тътне
празната черупка
от сърцето ми -
измъкнало се неусетно на брега...

Да потуптят във ритъм,
да си поседят,
да си разменят мидички,
мозайки да редят,
да се надвикват с чайките,
да рият пясъка -
да ме дочакат
един ден,
да ме изчакат
преди мрака.

Отдалечавам се
с оловни стъпала -
залитащо по сушата
парцалено
моряченце.