автор: Lombardi

Офелия вдигна обутите с елегантен панталон дебели крака върху масата и се зачете в краткото ръководство „ Как да превърнем мъжа в лабораторна мишка“ . Потомствена банкерка и собственичка на престижната финансова институция „ Парите на другите ИНС“ ,
Офелия имаше три приоритета в живота си. Първо парите, обичаше парите толкова много че понякога сънуваше че яде панирани пари със сос бешамел. Обичаше да отказва на всички за всичко но най много се бе ангажирала в изкуството да превърне един силен и волеви мъж в уплашена катерица със сериозни шизофренични отклонения. Разбира се пътят към съвършенството не мина без крайъгълни камъни . Третият и годеник се бе покрил в Чуждестранният легион а петият, само да се отърве бе приел кариерата на шаман на неизвестно племе в Амазония. Въпреки всичките и усилия не успя да ги докопа отново и това я изпълваше със справедлива ярост. Офелия се втренчи в ръководството с надеждата да намери правописни грешки и да обеси редактора с краката нагоре, когато долови силно почукване по врата.
- Не – кресна банкерката , вярна на философията си да отказва всичко.
- Шефке, имате посетител – изкрещя в отговор секретарката неподвластна на чара на 50 годишната, добре оформена банкерка- дребният Хер дрънки фрънки , не му помня името.
- Пет минути и го дай насам.
Офелия подскочи 2 метра и запрепуска напред назад като териер надушил плячка. От известно време се опитваше да се докопа до буре подобният барон , но Хера се бе барикадирал в имението, заключил портите с вериги и сложил верният си иконом да бди денем и нощем с пушка в ръка.
Вратата се отвори с трясък и Хер Амадеус Фиценщайн нахълта като побеснял бик по време на корида. Беше проверил сметката си , липсваше му кинта и половина и сега търсеше някой на който да си го изкара.
- Ограбен съм , обран и разорен. И всичко това от вашата така наречена банка , ще ви съдя и ще затворя този …
Хера насочи пухкавият си пръст към Офелия и изведнъж загуби нишката на яростната си мисъл. Банкерката, като всички уважаващи себе си жени, за 30 секунди бе успяла да смени панталона с къса тясна пола и сложила една още по малко символична блузка според точка 3 от ръководството „ Как да превърнем мъжа в лабораторна мишка „ Беше заела поза номер 8 , небрежно седнала на бюрото със кръстосани крака, леко изцъклила очи и нежна половин каратова усмивка. Всичко това трябваше да накисне до ушите клиента във фаза 1, временно оглупяване, потене и загуба на членоразделна реч. Хера от своя страна огледа Офелия от долу на горе. Отне му доста време тъй като имаше много да се гледа, бедната жена явно я бе закъсала с бизнеса защото пестеше, както всички знаеха късите поли струват по малко от дългите заради оскъдното количество използван материал. Стана му малко неудобно че дига пара за кинта и половина когато имаше милиони, но ако не пукаше дори и за половин кинта как ли щеше да ги има. След няколко минути вътрешна борба, барона с не охотно реши че трябва да постъпи правилно. С треперещи ръце извади кинта и половина от портфейла си и ги остави на бюрото. Избърса потното си чело и потупа Офелия по розовите бузки .
- Ето, купи си по дълга пола бедна жено – затътри крака към вратата Хер Амадеус Фриценщайн надявайки се никога да не му се налага да купува тениски без ръкави.