автор: ringo

Случайна среща.... Лято, смях, гълчава...
За малко с теб да се разминем двама.
От клоните долита птича врява -
съвсем не място за любовна драма.

Не свеждай поглед!... Спри да те погледам!...
Очите ти като магнит привличат.
Лицето ти - повяхнало и бледо,
сега на късна есен ми прилича...

Посягам със ръка да те докосна,
но мигом дръпвам се като опарен.
Естествен порив - нищо друго!... Просто -
на близост жест, все още незабравен!...

И тръгвам... А до мен си толкоз близко!
Ръката ти внезапно се повдига...
Да спра?... Ти знаеш колко много искам!...
Но "Спри!" до мене тъй и не достига!...