Аз тръгнах. Вървях по земята
с прибрани, безсилни криле.
Залитах и псувах съдбата
и тръните в мойте нозе.
А нещо ме тегли – какво ли?
Един аромат на кафе
ми даваше сили… Защо ли?
Изтръпнах. Размърдах се. Сън е.
![]() | Привет, Anonymous » Регистрация » Вход | ![]() |
|