автор: krista

Само искам да е лято...
Под стъпките ми да цъфтят мечти,
да мога боса по брега да тичам
и хоризонта да прегръщам с(ъс) очи.

Бълбукащо поточе в мен да пее
и летен дъжд безмълвно да ръми.
Там, високо, пухкав облак да разсмея,
парче пулсираща дъга да ми свали.
Само искам да е лято...
топло, люляково, с дъх на свобода,
аз милион усмивки ще посея
и всички до една ще подаря.