Знам, следпразничност цари във мислите,
а цветята ти повяхват в вазите.
И те будят глухо сутрин липсите -
гълъби отлитат от первазите.
Знам, че пълнолунна нощна музика
е забравила акорд в душата ти.
А така и не измислям приказка,
със която да стопя тъгата ти.