Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 549
ХуЛитери: 3
Всичко: 552

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: poligraf
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАлександрия, Египет
раздел: Разкази
автор: Optimist

От Кайро до Александрия се отива най-лесно с влак или с автобус. Рекох да опитам и двата. Ей така, мнение да имам. Отидохме с влак. Блага работа! Вагоните бяха отворени, без купета. Пушенето беше забранено навсякъде по влака и мястото между две отсрещни седалки беше предостатъчно човек да опъне крака. Хубаво и удобно. Слезнахме на гарата в Александрия и наех такси.
Казах на шофьора името на хотела, който един колега ми беше препоръчал и таксито тръгна. Хотелът беше на крайбрежния булевард но изобщо не ми хареса. Стар и допотопен. На вратите на стаите имаше бронзови табели известяващи кои знатни, световни особи са гостували в тези стаи по времето когато този хотел в бил в разцвета си. В стаите мебелите бяха луксозни, но стари, от времето когато хотела е бил нов. На балконите не можеше да се излезне. Бяха малки и заети от външните тела на климатиците. Беше късно тепърва да се местим на друг място. След като се настанихме криво-ляво в стария хотел на Александрия, излезнахме да се разходим по крайбрежния тротоар. Тръгнахме на запад (по стар навик ) и след време стигнахме ресторант, подпрян на колони в морето. Много голям ресторант. До него се стигаше по мост. Ресторантът предлага само прясна морска храна. Такова разнообразие не бях виждал до тогава. Големи аквариуми с жива риба. Витрини с раци и скариди от цял свят, какви ли не екзотични риби, октоподи и друга твар, наредени върху легло от хрускан лед. Всичко украсено до сбъркване. Много обичам морска храна и лигите ми потекоха. Всички маси в ресторанта бяха кръгли и много големи, по за двадесетина души. След като огледахме добре осветените витрини, които като да нямаха край, избрахме си маса, седнахме и отворихме менюто. Взех да избирам какво да поръчам. След малко дойде и оберкелнера. Направих поръчката по картинките в менюто.

По едно време, няколко келнери идват с ръце отрупани с чинии и слагат всичко само на нашата маса. А ние сме само двамата! Аз вярно, поръчах повече от обикновено ама чак толкова знаех че не съм поръчал. Оставиха десетина - петнадесет чинии и изчезнаха. Гледам аз, ама не виждам нищо от това дето го поръчах. Хвана ме яд. Оглеждам се за някой да поеме оплакване. Вместо това, гледам тия тримата пак идват с още толкова чинии, пак за нашата маса. Викам си тия прекаляват. Правя им знаци, че не го искам всичко това, но не доземат. Оставиха чиниите и пак изфирясаха. Цялата ни маса се изпълни с чинии. Маса за двадесет души!!!!
Тъкмо се приготвих да стана и да търся обера, който ни взе поръчката и гледам го идва. Обясни, че това са всичките предястия, които ресторанта предлага. Каквото ни хареса, придърпваме си го за консумация и плащаме само изконсумираното. Останалото си го прибират обратно. Погледнах на чиниите с друго око, вече. Баси вечерята направихме!
На другият ден се преместихме в Шератон, на другия край на града, в непосредствена близост до двореца на крал Фарук. Докато стигнем до там обаче, шофьорът кара повече от час по крайбрежния булевард на града. Не се бях информирал предварително колко голям е този град. Оказа се много милионен.
Върнахме се в Кайро с автобус. Отврат!!! Автобусът хубав, от тия с бар и тоалетна вътре, но пушачите го направиха отврат. От пушек не се виждаше. Очите ми се насълзиха, залютя ми, тежко беше за дишане. Още на първата спирка в Кайро слезнахме, за да вземeм такси, да ни закара до хотела.

За наколният ресторант на Александрия исках да разкажа в този разказ.


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.04.2022 @ 10:12:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Optimist

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 19:47:43 часа

добави твой текст
"Александрия, Египет" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Александрия, Египет
от Erin на 23.04.2022 @ 15:00:33
(Профил | Изпрати бележка)
Това не е разказ, а споделяне на впечатления – може би трябва да е в друга категория. Няма никаква литературна стойност.
Бих посъветвала автора да обърне внимание и на пунктуацията.


Re: Александрия, Египет
от libra на 30.04.2022 @ 23:42:11
(Профил | Изпрати бележка)
виждам през очите на автора, много непознати места, разказани интересни истории, които понякога ме карат да се връщам се назад във времето...
поздрави :)