автор: ringo

Любовта ми е стихия,
съчетана с летен гръм.
Викат ми: "Бе, зарежи я!"
"Как ,бе, викам... Луд не съм!..."

По характер - своенравна...
Но пък инак е добра!
И на нея няма равна!
Сладка болка ми е тя!

Лятос къпем си се двама
на крайселската река.
Хем прохладно, хора няма...
От години сме така.

Вчера също я изкъпах.
Но да тръгне не рачИ!
Викам: "Моля те, бе, скъпа!
Чуваш ли, не ме мъчи!..."

Как сега да я оставя?
Къпана и там - сама?
Леле, мале, що да правя?
И заблъска ме глава...

Взех да издивявам вече,
но познат се мярна там.
"Дай ми рамо бе, човече,
няма да се справя сам!"

И награбихме я мъжки...
Аз опъвам, той - отзад...
Тя трепери, охка, пъшка...
Хеле, свърши този ад!...

Да, запали най-накрая!...
С гръм и трясък, но - върви!...
Ще ме гътнат, аз си зная,
тези нейните шеги!...