автор: yotovava

Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал.

И ти ме лъжеше на дребно,
а смисълът остана сбъркан.
Повярвах, че съм непотребна –
щом огън с теб така не стъкнах.

Каквито хлябове умесих –
наричам ги за някой скитник.
В душата ми е късна есен
и тъпче с тромави копита.

Не съм желала самотата
да бъде неотлъчна орис.
Догаря в шепите ми лято,
което се стопи от обич.