автор: Albatros

... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен,
понякога да слизам край морето
в минути на бездънна самота,

и книжиците, дето не дочетох, най-сетне с обич да ги прочета,
на тъжната Жена да купя цвете, или балон на някой мил хлапак,
преди да ме отвеят ветровете – и да изчезна в дрезгавия мрак,
да пийна бира с моите авери, заформили каре за бридж-белот.
Дано ми каже Господ: – Ей, Валери,
това твоят истински живот!