автор: Albatros

... нали съм си добър човек и Истината ми е свидна,
живея винаги нащрек! – за лошото, което идва,
а то тепърва предстои – и, вярвайте, ще ни се случи! –
ще ни запънат в букаи, народ! – покорно, вярно куче,
ще трака робския сиджир и ще ни хранят със огризки,
додето в родния ефир будалкат ни, че сме си близки! –

че, видите ли, вкупом Те! – прекрасните ни политици,
към пенсийката до 100-те ще ни добавят кош жълтици,
че в МОЛ-а гнусния салам ще го ядем без консерванти,
доде пред мъртвия им храм навеки грохнем като кранти!
Родино, Майчице света́! – на челото ти сипвам миро.
Преди да пукна под властта на някакъв си Просто Киро.