Издишам болката на първата й кръв.
Светът й се взривява в мойто тяло.
За мен светът е снежната й гръд.
И аз не вдишвам...
... времето е спряло.
Дъхът се разширява до Вселена,
когато Времето е победено.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|