автор: ringo

Промъквам се към тебе като дъх
и във косите ти се приютявам.
Завивам се със ароматен мъх
и на уюта си се наслаждавам.

В желание превръщам се след миг,
към гушката надолу слизам плавно.
Посрещаш ме със уж уплашен вик,
но нямаш против да напредвам бавно.

Нашествие извършвам след това
и все по-слабо ти се защитаваш...
Поискваш мир с пресъхнали уста
и после безусловно се предаваш...

Затишие настъпва най-подир!
Туй най-естествен изход ми се струва.
Разумно е да търсиш бързо мир,
нашественик опасен щом нахлува...