Защо светът добрата дума изрича с половин уста?
Защо не си пести куршума и сякаш радва го Смъртта?
Защо по цял ден в новините все болести, войни и глад?
Защо във срината обител? – превръщаме го този свят?
Защо под маската си гнусна
Човечеството си мълчи?
Защо дори и Бог пропусна да впери в нас добри очи?
Защо Лъжата – древна жрица, в душите ни се възцари?
Защо и малките дечица? – цял ден бърборят за парѝ?
Защо светът не ми е свиден? – проклет да съм вовек веков!
Излъгани – ще си отидем!
А сме дошли за миг Любов.