автор: Albatros

... от всички изкушения, които животът ми предложи досега,
едно ме кефи! – щом е ветровито, да ида край вълните на брега,
да мина през свистящите тръстики по плажовете с цвят на гнила ръж,
с колчан стрели, със копия и пики да ме прониже варненският дъжд,
в порутените стари съблекални да хвърлим със клошарите барбут,

да се залутам – пълен откачалник! – омаян от кило менте мавруд,
една лула тютюн на вълнолома да изкадим с мелтема – братец мой,
доде морето сякаш със фадрома! – дълбае цял ден пясъците с вой,
и скърцат – яки кътници! – скалите, и гларусите опват сив шпалир.
Това е моят дом – Света Обител! – и друг не искам в Божия Всемир.