автор: ringo

Вривени желания властват във мрака,
без мисъл за грях или обща вина,
до мен ту щастлива от радост проплакваш,
ту шепнеш без глас... А след туй - тишина!...

И призрачни сенки трептят по тавана,
отвън срамежливо наднича луна,
в нощта фантастична без дъх съм останал
след бурните ласки на жадна жена!...

Огъваш се - тънка и стройна тръстика,
люляна от страстно-вълшебния миг!...
За нищо не мисля!... Горещо откликвам...
Ти с мъка удържаш щастливия вик!...

В нов порив се сливаме - диво и мощно!...
И двама сме само на тази земя...
Пресъхнали, устните шепнат пак: "Още!..."
Проплакваш щастлива... След туй - тишина...