автор: mariq-desislava

В душата ти светят
белези от пролет.
Шепотни шепи щедро разтваряш
да укротиш за миг пръстта,
която ще ни поведе в пазвата си.
Скоро.

Под пълноводните спомени
една надеждица все още мъжди.
Победен от прегръдки,
не си отивай -
заменям прогаряща нежност
за купища мрак и тишина споделена.

Не се страхувай -
тъгата няма праг и маршрути,
грапаво стаени.
Дори да е отрупан с ветрове,
няма друг път за мен.
Освен да те обичам.