автор: Albatros

Бях адски я окъсал за пари, стъписан бях пред страшната дилема –
как да си купя биричка две-три? – и как салам и хлебец да си взема,
и изведнъж, не щеш ли, покрай мен с торбето си една девойка мина,
поспря, и в миг една "Загорка" кен за мен извади в Морската градина,
о, как ме милна топлият ѝ алт: – Пийни си, – тихо каза ми, – Поете! –

и – зърнах как над ледния асфалт! – душицата ми литна с ветровете,
чак слънчицето засия след миг, щом седна тя на пейката ми в парка,
едно врабченце пейна "Чик-чирик", когато тя протегна ми цигарка! –
Бях толкова щастлив! – "Загорка" пих сред седем милиарда жадни шерпи.
Ще благославям в своя светъл стих! – девойката, която ме почерпи.