автор: loveforever

Простих си за изгубеното време,
за грешките и болката сега,
за свидни надежди пропилени,
погребани сред горест и тъга.
Простих си чувствата и любовта голяма,
отдадената обич и мечти,
простих и думите обвити във измама,
и вярата в омайни бъднини.
Доверието тъй неоправдано,
лъжата, фалша, жалките игри,
преглътнах всичко нявга обещано,
надеждите за щастие дори.
И... се изчерпах, свърших, изпарих се!
Душата ми всред ледник изгоря,
а сляпата ми влюбена наивност
май никога не ще си я простя.