автор: baigezan

мечтаех да съм независим ,
да нямам вила на врата.
но , с моя си характер хрисим
попаднах точно във целта.

не бе то месец , а години-
все медени,но не за мен.
уж бях до небесата сини-
сега заврян съм в сутерен.

с двата крака паднах в трапа
и докато се осеферя
животът покрай мен издрапа
а аз все още съм в килера.

съдба ли е това-не зная,
а за късмет не ща да чуя!
но,чудя се-дали ще трая
ако душата си събуя!