автор: Snejen_bor

До вчера , студ и вятър, сняг,
пак Марта разгневена бръска
изхлузи се от облак в смях,
то Слънцето, ще я побърка!

Опита се, но рукна дъжд,
капчуците затананикват,
набъбват семенцата ръж,
цветенцата отново никнат.

Кокичето е редом с тях,
надуло свойте бели бузки,
а теменужката през смях
целувка му изпраща с устни.

Лалетата танцуват в крак,
ветреят пъстроцветни рокли,
разгърденият кукуряк
чевръсто сресва свойте букли.

А там, далече нейде с кряк,
копнеещ щъркелът се връща,
и лястовиците без страх,
гнездо ще свият в наща къща.

Дано за всички мир и птици
и дом и топлинка, комин.
Да има хляб, любов за всички,
че Бог за всички е един!