автор: Albatros

... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –
ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,
с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,
с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя,
щом вечер седнем с моите авери – да пийнем бира-две – или мавруд,
те спряха да ми казват: – Ей, Валери, я спри се вече с тоя адски труд!

Как да се спра? – и моят телевизор не ми предсказва по-добър живот.
Поне да беше Раят по-наблизо? – че там да кацна! – на автопилот.
Съседката ми вчера – баба Дора, ми рече: – Я́ла тука бре, келеш! –
нацепих ѝ кубик дърва на двора – и тя ми даде десет кинта! – кеш.
Дори ми сипа купичка от боба, и хлебецът ѝ беше страшно мек
С последните си десет лева в джоба живея! – най-богатият Човек.