автор: pindikof1947

Господин Пиндиков е интелигент от народа. Той чете вестници. А признак на какво друго е да четеш вестници ако не признак на интелигентност?
На основание на своя напълно законен документ за завършен осми клас Пиндиков работи като общински експерт по културата. А в културата – проблеми за разрешаване колкото щеш.
Например как да се отговори достатъчно културно на гражданка написала лично до кмета сигнал със следното съдържание:
“Кучето пред блока умря. Беше натровено. Но то бе женско и остави след себе си малки. Толкова са мили и безпомощни. Какво да ги правим?”

Или каква официална позиция да заеме общината във фундаменталния научен спор: “Чий коефициент на интелигентност е по-висок – на прасето или на делфина?”
Някой сигурно спори и за коефициента на плъховете. Но плъховете могат да почакат. Приоритет имат прасетата.
Разбира се Отделът по култура е затрупан и от куп други въпроси като: "Да има или да няма общински театър?”, “Библиотека или дискотека ни трябва?”, “Защо ни са книги щом имаме вестници?”, “Каква е разликата между порнографията и еротиката?”, “От коя страна на училищния двор да поставим покеравтоматите?”
Само че един експерт от ранга на Пиндиков е длъжен да отсява главното от второстепенното и той естествено го отсява.
Ако имаше повече власт Пиндиков би разделил гражданите на следните три категории:
1/ поносими
2/ непоносими
3/ глупави.
Единственият недостатък на тази система се състои в това, че експертът се колебае в коя категория да постави съпругата си. Но за тъщата няма проблем. Той много добре знае къде да сложи тъщата!
Да, експерт от класа е Пиндиков и умее да се справя със ситуациите. А ситуациите са най-различни. Ето какви могат да бъдат те – влизаш в кабинета си и на бюрото намираш такова писмо:

“ А бе ваш`та мама от Отдела по култура,
За какво ви плаща държавата? Защо позволявате на съседчето от горния етаж да свири на цигулка когато и на псетата е ясно, че то няма слух? От неговото стържене пуделът ми се поболя тъй, че ветеринарите отказват да го лекуват. Гледа жално и отказва да яде сух хляб. Приема само мръвки и чат-пат кокали. Ама откъде пари за такава диета? Получи дори сексуални проблеми в отношенията си с кучките. Или му отпуснете социална помощ заради нанесените морални вреди или ще ви дам под съд за нарушаване на кучешките права!
С уважение: Х.Х.”

Тук казусът не е особено сложен. Така че Пиндиков пише резолюция: “Да се регистрира в графа “поносими” и отваря следващото писмо. А там вече нещо по-сложно:

“Уважаеми специалисти,

Най-покорно донасям, че жена ми ненавижда министъра на културата. Щом го види по телевизията или го чуе да говори по радиото мърмори: “ Простак, няма ли кой да ти обръсне брадата?” То не че аз харесвам кой знае колко брадите, но нали все пак уважение трябва да има! Моля ви, не показвайте толкова често министъра по електронните медии защото след подобни сеанси жена ми най-безцеремонно ми обръща гръб и ако посегна да я погаля тя грубиянски ме отблъсква с думите: “ И ти си същия дебил като онзи, небръснатия. Нищо не разбираш нито от етика, нито от естетика!”

С. М.”

В този случай, макар и след известно колебание, Пиндиков класифицира писмото в категорията “глупави”, но следващият сигнал направо го затруднява защото там е написано:

“Драги господин експерт,

Настояваме да ни отговорите на експертно ниво: ние във война ли сме или не? Считаме, че това е културен въпрос понеже не можеш да имаш категорична позиция ако не притежаваш необходимата култура. Сега едни твърдят, че сме във война тъй като сме предоставили известна част от нашия суверинитет в ръцете на известни сили, които воюват срещу други известни сили. Други пък заявяват тъкмо обратното: че не сме във война понеже и без да го предоставяме суверинитетът ни пукната пара не струва, а от друга страна ние не представляваме никаква сила и ако едни известни сили воюват срещу други известни сили то това си е тяхна работа. Важното било да падне за нас някакъв келепир след като въпросните сили престанат да се сражават. Но засега те не престават и ние не знаем как да планираме живота си – мирновременно или военновременно?
Освен това пусна се слух, че съседът на госпожа Ф. – ветеран от последната война, извадил чифтето си и всяка нощ стои на пост на балкона. Говори се също, че в най-скоро време на площада пред кметството щяла да бъде разположена някаква артилерия. Дали обаче ще я докарат от музея или от друго място никой не знае.
Ние сме силно разтревожени защото от една страна още не са ни раздали противогази, а от друга – предвид на създалите се обстоятелства – проверихме мазетата и се оказа, че консервите приготвени през есента са вече почти изчерпани.
Така че господин експерт, бъдете любезен, успокойте ни като ни съобщите вашето компетентно мнение!

Група образовани граждани, фенове на културата.”

Във война ли сме или не? Ето ти казус и то какъв! Дори да си интелигент от народа, дори да четеш вестници, дори да си експерт по културата със завършен осми клас – трудно ще го разрешиш…
Пиндиков се почесва. После се ослушва дали случайно не вият сирените за въздушна тревога. Засега не вият, но какво ще стане утре или вдруги ден? “Впрочем – казва си експертът – нима не воюваме всеки ден помежду си – било с тъщата, било със съседа, било дори със собствената си половинка?”
Казва си и се успокоява. И вече почти успокоен пише резолюция – “в графа “непоносими”!”
Но въпреки привидното спокойствие един ехиден глас грубо шепне в ухото му: “Когато бомбите затрещят поносима ли ще бъде непоносимостта?"