Във прашни книги
ненамерена,
неписана, неназована,
с везни научни
непремерена
е истината- жива рана.
В небе лилаво
променено,
изкупена е тя с кръвта ни.
Във огън свети
проверена,
бушува тя във съвестта ни.
От малко зрънце
избуява
дърво златисто във душата.
И плод на истина
узрява.
Звъни и грее
във сърцата........