автор: dreamings

Защо е трудно да намерим думи
при все че толкова говорим,
за разбиране
причините дали са тъй значими винаги
а аз, защо съм облак
събирал прах и пусти тротоари
и чувствата, са повече като не нужни,
.. защо проклинаме
твърдейки че обичаме,
а вън си пеят птичките,
живота е неспирен.
Ти не разбираш ли, не е единствен
този който може вътре да обичаме
и както можеш да убиваш, можеш
и да създадеш онази вяра, че си струва.
Но всичко почва в нас, и там и свършва
с човещината и с умората.
Аз даже мисля си,
че съм създал душата си
като платно, съшито с усещането
за жените които съм обичал,
и обичам, завинаги.