автор: Gargabela

Мисълта ти е
отворена врата.
Ще вляза тихо,
като плаха пеперуда,
ще кацна върху
вазата с цветя...
Порадвай ми се,
нека бъда чудо!
И всички грешки,
всяка луда страст,
с които съм ти
късала душата,
прости ми!
Има нещо
свято в нас,
което ни е
татуирала Съдбата,
та с теб сме
двете половини
на сърце -
от древност талисман,
дарен на двама,
за да се търсят
и намират...
Ех, небе,
прегръдка стига...
Друго нищо няма.