А дръзки бяхме, безразсъдни, млади,
и всеки връх за нас бе достижим!
Със смях редяхме жертвените клади,
без страх, че върху тях ще изгорим!
И сменяхме любови като дрехи!
Една защо не си запазихме поне?
Замаяни от лесните успехи,
морето беше ни до колене!
Животът свои правила налага,
но в младостта от него не пестиш.
И ако днес късметът ти избяга,
то знаеш - утре ще го уловиш!...
Сега, когато е пред теб финала,
и пазиш спомени за сто луни,
една любов да беше оцеляла,
за да те топли в късните ти дни!...