автор: ringo

На гроба на баща ми ето,
че житен клас стъбло люлее -
зрънца донесох от полето,
от равнината край Егея.

В надгробната могила сложих
и пръст от родно пепелище.
Любимите цветя положих.
За някой може да е нищо,

но аз си знам, че всяко лято,
той родните места сънува...
Цветята пък, наместо майка,
във утрото ще го милуват...

Назад във времето се връщам,
обличам вехтите му дрешки...
Край мен горят нивя и къщи...
Вървят страдалци безутешни...

Изминах с болка пътя тежък,
завета му изпълних с горест...
Живот-борба и сън копнежен -
това е бежанската орис!...

Запалвам свещ. Сега е жътва
и юлска жар гори простора.
А татко, милият, е мъртъв...
Да можех с него да говоря!...