На мама
Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни мигове и смехове игриви.
Сълзят и се стопяват неусетно,
а времето грижливо ги събира,
навярно да ги върне в друго детство
на някой палав и бъбрив немирник…
Изтичат бавно, но един остава
и светлинката му не е измама -
на дъното узрял се утаява
и топъл грее образът на мама.